Здравейте ♥
В желанието си блогът
ми да е разнообразен и увлекателен за четене, реших да добавя още една
лайфстайл рубрика освен #WhatIAteInADay.
Освен интересите ми
свързани с грижата и поддръжката на кожата и косата, парфюми, гримиране,
маникюр и прочие дейности, свързани с красотата и суетата, имам и още някои
интереси, по-скоро хобита, едно от които реших да споделя днес с вас, а именно
– ароматният силен чай.
Чаят е любимата ми
напитка още от дете – обичам го силен, неподсладен и в големи количества.
Обикновено зимата е времето, през което повечето от вас консумират чай, затова
и реших да публикувам поста с настоящите ми любимци именно сега, а ако има
интерес от ваша страна през лятото бих могла да постна и „летните” любимци,
подходящи за консумация дори и студени.
Днес ще си говорим
за 5 от любимите ми видове чай – как да ги приготвяме, какви са ползите (и
вредите от тях) и как да ги консумираме.
Определено
най-хубавите и качествени чайове са насипните, а не пакетираните, затова ако
имате възможност заложете на насипния вариант. Причината е в това, че колкото
по-големи и цели са чаените листенца, толкова по-високо е качеството на чая.
Чаят в пакетчета се прави от дребните изостанали парченца от чаените листенца и
съответно е с по-ниско качество.
Ето и 5-те любими
чая:
1.Ceylon tea (Цейлонски чай)
Всяка моя сутрин започва с чаша силен чай, най-често черен. В общи линии 3-те най-разпространени разновидности на черния чай са Цейлонски, Ърл Грей (Earl Grey) и Английска закуска (English brekafast). Много харесвам и консумирам и 3-те вида, но днес реших да ви споделя само за Цейлонския, а в следващите публикации на темата ще обърна внимание и на другите 2. Черният чай, белият и зеленият чай се приготвят от растението Чай /Camellia sinensis/. За трите вида чай се подбират различни части на растението, през различен период от време. Освен това се оставят да ферментират различен период от време. За белия чай се събират най-младите части на растението, които не се подлагат на ферментация. За зеленият чай се използват всички части на растението, а ферментацията му се прекъсва бързо. По време на този окислителен процес, листата променят цвета си от зелен на черен. Черният чай претърпява пълна ферментация, оттам идва и тъмният му цвят. Името си Цейлонският чай получава от местността, в която се култивира и обработва, а именно Цейлон, Шри Ланка. Вкусът му е силен, леко горчив, с доловима кисела нотка. Сравнен с Ърл Грей и Английска закуска, единствено в Цейлонския чай долавям киселата нотка. За мен той е най-слаб откъм интензитет и ако тепърва започвате да пиете черен чай, започнете с Цейлонския. Ароматът му е сравнително силен, плътен и обонянието ми долавя лек дъх на амбра. Цветът на напитката е кехлибарен жълто-кафяв. Приготвям го като заливам 1 ч.л. сухи листенца с много гореща вода 90-95◦, а времето за престой е 4-5 минути. Моят насипен Цейлонски чай взех от открит пазар в Турция, но е толкова разпространен, че можете да намерите Цейлонски чай с добри вкусови качества във всеки магазин, предлагащ насипни чайове, а от пакетираните варианти харесвам Тeekanne и Lipton.В една чаша черен чай се съдържа 45мг кофеин, което е почти колкото съдържанието му в чаша кафе, затова го пия само сутрин. Предпочитам го чист, но в случай че не обичате неподсладени напитки, му добавете кафява захар. Окачествяван е като полезна напитка, предвид доказаните му действия като успокояващ и същевременно ободряващ ефект, намаляване на действието на лошия холестерол и дори отслабващо действия (стига да не добавяте захар, сметана и т.н.)
2.Chinese
white tea (Китайски
бял чай)
Белият чай се прави от пъпките и листата на растението чай, също както черния и зеления чай, но пъпките и листата се оставят да се изсушат на естествена слънчева светлива преди да бъдат леко обработени, за да се предотврати окисление или по-нататъшна необходимост от обработка на чая. Името „бял чай“ произлиза от финия сребристобял мъх, с който неотворените пъпки на чаеното растение са покрити. Вкусът на белия чай наподобява леко този на черен чай, но е по-фин, мек, лек и бистър, без горчивината и плътността на черния. Ароматът е деликатен, ненатрапчив и леко дървесен, а цветът, противно на очакванията не е бял, а светложълт. Приготвям го с гореща вода (65-70°), като времето за запарване е кратко (1-2мин.) Съдържанието на кофеин в белия чай е доста по-малко от това в черния, затова освен сутрин го консумирам и през деня. Моят чай е български (на Биопрограма) – преди време имах късмета да пробвам истински китайски бял чай и според мен, този български вариант се доближава много до автентичния вкус. Ползите от белия чай са много, най-вече стимулирането на предотвратяването на разграждането на еластина, което, респективно води до запазване на еластичността и младежкия вид на кожата, както и изключителните ползи за денталната хигиена.
3. Chinese green tea (Китайски зелен чай)
Първият път, в
който пих зелен чай въобще не ми хареса (беше от пакетче и явно бях случила на
доста кофти партида) и известно време го избягвах, но предвид факта, че
обожавам черен и бял чай, а 3-те вида се правят от едно и също растение, прецених
че грешката е в моите рецептори и реших да му дам нов шанс. Както и предполагах,
зеленият чай също се превърна във фаворит. Моят конкретно ми е донесен чак от
Китай и вкусът му няма нищо общо със спомените, които имах от пакетирания. Все
пак добър и достъпен пакетиран вариант зеленият чай на Lipton и Ahmad. Спрямо черния и белия чай, зеленият претърпява
минимално окисляване на листата, оттам идва и зеленият цвят. Вкусът му е фин,
ненатрапчив, леко землист, а ароматът – свеж, лек и дори с лек морски привкус.
Ако сте запознати с култовия парфюм на Elizabeth Arden – Green Tea, то бихте могли да добиете представа за автентичния
аромат на чая. Зеленият чай консумирам главно през деня – една чаша съдържа
35мг кофеин, вследствие на което ободрява и
повишава тонуса. Ползите от редовната консумация на зелен чай са
невероятно много, но не мисля да ги изброявам – всеки, който проявява интерес
би могъл да потърси нужната информация. Само ще спомена, че зеленият чай има
способността да пречиства кръвта, намалява вредното въздействие на свободните
радикали и спомага за изхвърлянето на токсините.
Приготвям го като заливам сухите
листенца с гореща, но не вряла вода – около 70 ◦, а времето на запарване е
около 3-4 минути.За разнообразие през зимните месеци му добавям корен от
джинджифил, а през летните го смесвам с ментов чай и мъничко мед - става
чудесен домашен студен чай.
4. Honeybush tea (Хънибуш или „меден храст”)
С чаят се запознах
съвсем скоро – случайно го открих миналото лято и тъй като много обичам мед,
бях сигурна, че ше ми хареса и се оказах права.
Хънибуш (Меденият храст) е рядко растение,
срещащо се само в планините на източен Кейп /ЮАР/. Принадлежи към семейството
на Ройбос и има изключително приятен аромат и естествено сладък вкус.
Ароматът му е сравнително силен, доста
опушен и дървесен. Вкусът е интересен – осезаемо сладнеещ, леко меден, плътен и
отличително се усеща дървесна нотка. Не мисля, че би се харесал на всеки –
бегло наподобява вкуса на ройбос, но аз например не харесвам особено чай от
ройбос, докато Хънибуш пия с удоволствие. Интересното в случая е, че ако се
добави мед към чая се получава сладка медена напитка, която засища глада за
сладко – както когато пиете млечен шейк. Аз имам неутолим глад за сладко всеки
ден и с тази комбинация успявам да овладея положението :D. Цветът на чая е охра – жълто-кафяво с лек
оранжев оттенък. Обичам да пия Хънибуш основно през есента и зимата, някак
самият му вкус ми е зимен и затоплящ, уютен,
докато през лятото предпочитам нещо по-свежо. Приготвям
го като заливам 1 ч.л. сухи листенца с вряла вода и запарвам за 5-7 минути. Моят
чай взех от дрогерии Лечител, като искам да спомена, че самият храст Хънибуш е
с доста дребни цветчета, които като бъдат изсушени стават още по-дребни,
следователно приготвянето му е малко трудно. Лично аз приготвям моя във филтър
за кафе, защото във всичките ми налични цедки за чай 1/3 от листенцата остават
да плуват из чашата. Чаят
Хънибуш също има редица полезни свойства при чест прием, като най-популярните
му са свойството да регулира хормоналния баланс, да изчиства организма от
токсините и да действа антиоксидантно.
5. Arabian tea 1001 nights (Арабски чай 1001 нощи)
Последният чай, за
който реших да ви разкажа днес е много интересен – смес от зелен чай, листа от
слънчоглед, розови пъпки и розови листенца, портокалови цветчета. Уникален!
Взет е от Дубай от местен пазар за чайове и подправки, едва ли като свърши ще
успея да се сдобия със същия, но по-скоро искам да насоча вниманието ви към
насипните чайове, който се предлагат в арабските магазини. Определено се
намират интересни и нетипични комбинации и според мен си заслужава да се
пробват. Този специално има много интересен аромат, който ми е трудно да
асоциирам с нещо познато – вкусен, сладък и дъхав, като на някакъв фин десерт.
Вкусът му е същият като аромата – сладък, нетипичен и много вкусен. Отчетливо
усещам портокаловите цветчета, сладостта вероятно идва от тях, а розовите и
слънчогледовите листенца правят вкуса на чая толкова нетипичен и уникален.
Основата на чая – зеления чай не се усеща в познатия вид, дори ако не знаех, че
има зелен чай не бих познала, че е такъв. Цветът е наситено жълто-зелен.
Сигурна съм, че не успях да предам и 1/10 от описанието на този невероятен чай,
който ми показа какви интересни комбинации съществуват, защото преди да го пробвам
залагах само на класическите видове чайове, за който говорех по-горе.
Определено събуди любопитството ми да търся нови и интересни вкусови
комбинации.
*Снимките са взети от интернет
Това беше всичко от
първата част на моите любими чайове. Кои са вашите любимци?
Харесайте facebook страничката ми: https://www.facebook.com/preslavasbeautydiary или
ме последвайте в Instagram за още повече снимки: https://instagram.com/preslavasbeautydiary
Приятна вечер ви
желая ♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар