вторник, 22 декември 2015 г.

Lifestyle:My Favourite Teas #1 (BG)








Здравейте ♥

В желанието си блогът ми да е разнообразен и увлекателен за четене, реших да добавя още една лайфстайл рубрика освен  #WhatIAteInADay.
Освен интересите ми свързани с грижата и поддръжката на кожата и косата, парфюми, гримиране, маникюр и прочие дейности, свързани с красотата и суетата, имам и още някои интереси, по-скоро хобита, едно от които реших да споделя днес с вас, а именно – ароматният силен чай.


Чаят е любимата ми напитка още от дете – обичам го силен, неподсладен и в големи количества. Обикновено зимата е времето, през което повечето от вас консумират чай, затова и реших да публикувам поста с настоящите ми любимци именно сега, а ако има интерес от ваша страна през лятото бих могла да постна и „летните” любимци, подходящи за консумация дори и студени.


Днес ще си говорим за 5 от любимите ми видове чай – как да ги приготвяме, какви са ползите (и вредите от тях) и как да ги консумираме.


Определено най-хубавите и качествени чайове са насипните, а не пакетираните, затова ако имате възможност заложете на насипния вариант. Причината е в това, че колкото по-големи и цели са чаените листенца, толкова по-високо е качеството на чая. Чаят в пакетчета се прави от дребните изостанали парченца от чаените листенца и съответно е с по-ниско качество.


Ето и 5-те любими чая:


1.Ceylon tea (Цейлонски чай)





Всяка моя сутрин започва с чаша силен чай, най-често черен. В общи линии 3-те най-разпространени разновидности на черния чай са Цейлонски, Ърл Грей (Earl Grey) и Английска закуска (English brekafast). Много харесвам и консумирам и 3-те вида, но днес реших да ви споделя само за Цейлонския, а в следващите публикации на темата ще обърна внимание и на другите 2.                                          Черният чай, белият и зеленият чай се приготвят от растението Чай /Camellia sinensis/. За трите вида чай се подбират различни части на растението, през различен период от време. Освен това се оставят да ферментират различен период от време. За белия чай се събират най-младите части на растението, които не се подлагат на ферментация. За зеленият чай се използват всички части на растението, а ферментацията му се прекъсва бързо. По време на този окислителен процес, листата променят цвета си от зелен на черен. Черният чай претърпява пълна ферментация, оттам идва и тъмният му цвят. Името си Цейлонският чай получава от местността, в която се култивира и обработва, а именно Цейлон, Шри Ланка.                                                                                                    Вкусът му е силен, леко горчив,  с доловима кисела нотка. Сравнен с Ърл Грей и Английска закуска, единствено в Цейлонския чай долавям киселата нотка. За мен той е най-слаб откъм интензитет и ако тепърва започвате да пиете черен чай, започнете с Цейлонския. Ароматът му е сравнително силен, плътен и обонянието ми долавя лек дъх на амбра. Цветът на напитката е кехлибарен жълто-кафяв.                           Приготвям го като заливам 1 ч.л. сухи листенца с много гореща вода 90-95◦, а времето за престой е 4-5 минути. Моят насипен Цейлонски чай взех от открит пазар в Турция, но е толкова разпространен, че можете да намерите Цейлонски чай с добри вкусови качества във всеки магазин, предлагащ насипни чайове, а от пакетираните варианти харесвам Тeekanne и Lipton.В една чаша черен чай се съдържа 45мг кофеин, което е почти колкото съдържанието му в чаша кафе, затова го пия само сутрин. Предпочитам го чист, но в случай че не обичате неподсладени напитки, му добавете кафява захар.                                               Окачествяван е като полезна напитка, предвид доказаните му действия като успокояващ и същевременно ободряващ ефект, намаляване на действието на лошия холестерол и дори отслабващо действия (стига да не добавяте захар, сметана и т.н.)        

         
2.Chinese white tea (Китайски бял чай)





Белият чай се прави от пъпките и листата на растението чай, също както черния и зеления чай, но пъпките и листата се оставят да се изсушат на естествена слънчева светлива преди да бъдат леко обработени, за да се предотврати окисление или по-нататъшна необходимост от обработка на чая. Името „бял чай“ произлиза от финия сребристобял мъх, с който неотворените пъпки на чаеното растение са покрити.                                                                                             Вкусът на белия чай наподобява леко този на черен чай, но е по-фин, мек, лек и бистър, без горчивината и плътността на черния. Ароматът е деликатен, ненатрапчив и леко дървесен, а цветът, противно на очакванията не е бял, а светложълт. Приготвям го с гореща вода (65-70°), като времето за запарване е кратко (1-2мин.) Съдържанието на кофеин в белия чай е доста по-малко от това в черния, затова освен сутрин го консумирам и през деня. Моят чай е български (на Биопрограма) – преди време имах късмета да пробвам истински китайски бял чай и според мен, този български вариант се доближава много до автентичния вкус.                                                         Ползите от белия чай са много, най-вече стимулирането на предотвратяването на разграждането на еластина, което, респективно води до запазване на еластичността и младежкия вид на кожата, както и изключителните ползи за денталната хигиена. 


3. Chinese green tea (Китайски зелен чай)





Първият път, в който пих зелен чай въобще не ми хареса (беше от пакетче и явно бях случила на доста кофти партида) и известно време го избягвах, но предвид факта, че обожавам черен и бял чай, а 3-те вида се правят от едно и също растение, прецених че грешката е в моите рецептори и реших да му дам нов шанс. Както и предполагах, зеленият чай също се превърна във фаворит. Моят конкретно ми е донесен чак от Китай и вкусът му няма нищо общо със спомените, които имах от пакетирания. Все пак добър и достъпен пакетиран вариант зеленият чай на Lipton и Ahmad.                                                                                Спрямо черния и белия чай, зеленият претърпява минимално окисляване на листата, оттам идва и зеленият цвят. Вкусът му е фин, ненатрапчив, леко землист, а ароматът – свеж, лек и дори с лек морски привкус. Ако сте запознати с култовия парфюм на Elizabeth ArdenGreen Tea, то бихте могли да добиете представа за автентичния аромат на чая. Зеленият чай консумирам главно през деня – една чаша съдържа 35мг кофеин, вследствие на което ободрява и  повишава тонуса. Ползите от редовната консумация на зелен чай са невероятно много, но не мисля да ги изброявам – всеки, който проявява интерес би могъл да потърси нужната информация. Само ще спомена, че зеленият чай има способността да пречиства кръвта, намалява вредното въздействие на свободните радикали и спомага за изхвърлянето на токсините.                                                                                              Приготвям го като заливам сухите листенца с гореща, но не вряла вода – около 70 ◦, а времето на запарване е около 3-4 минути.За разнообразие през зимните месеци му добавям корен от джинджифил, а през летните го смесвам с ментов чай и мъничко мед - става чудесен домашен студен чай. 


4. Honeybush tea (Хънибуш или „меден храст”)





С чаят се запознах съвсем скоро – случайно го открих миналото лято и тъй като много обичам мед, бях сигурна, че ше ми хареса и се оказах права.                                                                                                Хънибуш (Меденият храст) е рядко растение, срещащо се само в планините на източен Кейп /ЮАР/. Принадлежи към семейството на Ройбос и има изключително приятен аромат и естествено сладък вкус.                                                                                         Ароматът му е сравнително силен, доста опушен и дървесен. Вкусът е интересен – осезаемо сладнеещ, леко меден, плътен и отличително се усеща дървесна нотка. Не мисля, че би се харесал на всеки – бегло наподобява вкуса на ройбос, но аз например не харесвам особено чай от ройбос, докато Хънибуш пия с удоволствие. Интересното в случая е, че ако се добави мед към чая се получава сладка медена напитка, която засища глада за сладко – както когато пиете млечен шейк. Аз имам неутолим глад за сладко всеки ден и с тази комбинация успявам да овладея положението :D.  Цветът на чая е охра – жълто-кафяво с лек оранжев оттенък. Обичам да пия Хънибуш основно през есента и зимата, някак самият му вкус ми е зимен и затоплящ, уютен,  докато през лятото предпочитам нещо по-свежо.                                                      Приготвям го като заливам 1 ч.л. сухи листенца с вряла вода и запарвам за 5-7 минути. Моят чай взех от дрогерии Лечител, като искам да спомена, че самият храст Хънибуш е с доста дребни цветчета, които като бъдат изсушени стават още по-дребни, следователно приготвянето му е малко трудно. Лично аз приготвям моя във филтър за кафе, защото във всичките ми налични цедки за чай 1/3 от листенцата остават да плуват из чашата.                                                                                             Чаят Хънибуш също има редица полезни свойства при чест прием, като най-популярните му са свойството да регулира хормоналния баланс, да изчиства организма от токсините и да действа антиоксидантно.


5. Arabian tea 1001 nights (Арабски чай 1001 нощи)





Последният чай, за който реших да ви разкажа днес е много интересен – смес от зелен чай, листа от слънчоглед, розови пъпки и розови листенца, портокалови цветчета. Уникален! Взет е от Дубай от местен пазар за чайове и подправки, едва ли като свърши ще успея да се сдобия със същия, но по-скоро искам да насоча вниманието ви към насипните чайове, който се предлагат в арабските магазини. Определено се намират интересни и нетипични комбинации и според мен си заслужава да се пробват. Този специално има много интересен аромат, който ми е трудно да асоциирам с нещо познато – вкусен, сладък и дъхав, като на някакъв фин десерт. Вкусът му е същият като аромата – сладък, нетипичен и много вкусен. Отчетливо усещам портокаловите цветчета, сладостта вероятно идва от тях, а розовите и слънчогледовите листенца правят вкуса на чая толкова нетипичен и уникален. Основата на чая – зеления чай не се усеща в познатия вид, дори ако не знаех, че има зелен чай не бих познала, че е такъв. Цветът е наситено жълто-зелен. Сигурна съм, че не успях да предам и 1/10 от описанието на този невероятен чай, който ми показа какви интересни комбинации съществуват, защото преди да го пробвам залагах само на класическите видове чайове, за който говорех по-горе. Определено събуди любопитството ми да търся нови и интересни вкусови комбинации. 

*Снимките са взети от интернет
 
Това беше всичко от първата част на моите любими чайове. Кои са вашите любимци?


Харесайте facebook страничката ми: https://www.facebook.com/preslavasbeautydiary  или ме последвайте в Instagram за още повече снимки: https://instagram.com/preslavasbeautydiary

Приятна вечер ви желая ♥

Няма коментари:

Публикуване на коментар