Lifestyle:Books I've Read Recently #1 (BG)

Здравейте ♥

В сезона на отпуските много почиващи наблягат на четенето и затова реших днес да си поговорим за книги и какво прочетох напоследък, а ще се радвам и да обменим препоръки за книги. Четенето е най-старото ми хоби (и най-некифленското :DD), за съжаление все по-рядко ми остава време да чета (в днешно време кой ли има време да чете книги ежедневно?!), но едно от новогодишни ми решения беше именно да спра да се оправдавам с липса на време и да наблегна на четенето, колкото е възможно по-често. За още по-голям стимул съм решила най-накрая да си взема и електронна книга, имате ли някакви препоръки за марка и модел? За сега съм се спряла на  Kindle Paperwhite 2015, но все още проучвам възможностите и ще се радвам на всяка препоръка.

Обичам да чета разнообразни жанрове, единствено фантастиката не ми допада особено (изключвам „Хари Потър” – вечен любимец), затова и прочетеното от мен е пълен „миш-маш” от стилове и автори.

Ето и какво четох напоследък, резюме на книгите и моето мнение за тях:

Класическа литература:

1.”Отнесени от вихъра” част I и II, автор Маргарет Мичъл, издателство „Народна култура”

Резюме: Какво би представлявала „Война и мир“ в американската литература? „Отнесени от вихъра“. Вълнуваща история за любов и кураж в едно общество по време на Гражданската война. Авторката Маргарет Мичъл (1900–1949) оставя трайна следа в американската и световната литература с написването на настоящата книга през далечната 1936 г. От тогава до днес много неща са се изменили и отмрели, но едно е останало все така живо — образите на героите в романа.                                                             

„Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха“. Скарлет става протообраз на всяка жена: „У нея пламна борбеният дух на дедите й, несломени и след поражение, и тя гордо вдигна глава… Уверена бе, че ще успее. Не се бе родил мъжът, който да й устои, щом веднъж решеше да го завладее“.                                           

Обществен строй, порядки, начин на живот, това са неща, които просто могат да бъдат отнесени от вихъра, но има и такива, които са вечни. Такава е добрата литература, а „Отнесени от вихъра“ е именно това.

Моите впечатления: Обичам класическа литература и мога само да съжалявам, че отлагах прочита на „Отнесени от вихъра“ толкова време. Романът е завладяващо интересен, авторката умело разказва за израстването на Скарлет О’Хара от разглезено момиченце в зряла жена, белязана от последиците на войната между Севера и Юга, гордо понасяща бедността и глада, безнадеждно влюбена в неподходящ мъж, напук сключвайки 2 брака „по сметка”. Единствената ми критика е неочакваният край – романът за мен приключи доста прибързано,  определено очаквах малко по-ясна развръзка на отношенията между Рет и Скарлет, явно не само аз съм на това мнение, щом половин век след издаването е написано и продължение на „Отнесени от вихъра”, за което можете да прочетете по-долу. Класиката си е класика именно защото няма нужда от представяне – препоръчвам горещо, ако някой все още не я е прочел.

2.”Скарлет” – продължение на „Отнесени от вихъра”, част I и II, автор Александра Рипли, издателство „Хемус”      

Резюме: Авторката на „Отнесени от вихъра“ Маргарет Мичъл искала да повери по-нататъшната съдба на своите герои на въображението на читателите. Тя отхвърлила всички предложения да напише продължение на прочутия роман. Но ето, че днес, половин век по-късно, нейната сънародничка Александра Рипли (57-годишна) пое предизвикателството и написа продължението на романа. Рипли започва повествованието там, където го е преустановила Маргарет Мичъл. В романа присъстват същите герои и същите места. И Скарлет е същата — красива, пресметлива, капризна, но все пак малко помъдряла. „Единственото, в което бях сигурна, бе, че, макар и временно, Скарлет отново ще покори Рет Бътлър“, казва авторката.

Моите впечатления: Както споменах, определено „Отнесени от вихъра” има нужда от продължение, защото краят е доста неясен. Безспорно Александра Рипли се е постарала в написването на 2-та тома продължение, но лично аз смятам, че доста се различава от характерния стил на писане на Маргарет Мичъл. Да, героите са същите, сюжетът е развит интересно и неочаквано до някаква степен, краят на романа е това, което всички очаквахме. Но за моя вкус авторката преплита твърде много сюжетни линии, самият стил на писане е някак рязък, а не плавен както в първообраза, доста  хаотичен на моменти и като цяло някак не оправда очакванията ми.                                                        

Препоръчвам за прочит, ако и вие като мен не сте останали задоволени от края на „Отнесени от вихъра” и желаете да прочетете развръзката, но ако първоначалният роман ви е допаднал и краят задоволява интереса ви, може би е по-добре да пропуснете продължението.

Криминални романи:

1.”Още един глупак”, автор Джеймс Х. Чейс, издателство „Атика”

Резюме: Мнимо отвличане за 500 000$ завършва с убийство. Приела доброволно да бъде отвлечена, дъщерята на милионера Малру става жертва. Кой е убиецът? Мащехата, бодигардът или „глупакът” Хари Барбър? Ще бъде ли разплетен възелът на любовния триъгълник? И с цената на какво? Авторът отново подлага на изпитание невинния, случайно заплетен в сложната криминална интрига, герой. Отново омайни красавици, жадни за разкош и изобретателни по пътя към постигането му, имат желязно алиби, но възмездието рано или късно идва.

Моите впечатления: За мен най-добрият автор на криминални романи си остава ненадминатата Агата Кристи и винаги сравнявам всяко ново криминале с нейното творчество. „Още един глупак” е първият ми досег с произведенията на Джеймс Х. Чейс, но определено няма да бъде последният. Стилът му много напомня този на Агата Кристи, разликата според мен е че романите на А. Кристи са една идея повече насочени към дамската аудитория, докато при Джеймс Х. Чейс е обратното. Действието се разиграва през средата на миналия век и целият роман има ретро полъх, но лично на мен ми допадат много повече старите криминалета, отколкото днешните. Макар да бях скептично настроена относно не особено оригиналната идея за инсцениране на подкуп, авторът успя да ме изненада и романът докрая се чете с известна доза напрежение. Идеалното четиво за плажа, аз лично го „изядох” за един следобед докато пътувах и определено препоръчвам, ако харесвате криминални романи. „Още един глупак” ме запозна с творчеството на Джеймс Х. Чейс и веднага след прочита побързах да намеря нов роман от него и така се спрях на

2. „Виновните се страхуват”, автор Джеймс Х. Чейс, издателство „Атика”

Резюме: „Изчезвай, докато още си жив” гласи краткото послание, което получава частното ченге Лю Брендън още с пристигането си в Сан Рафаел. А малко преди това някой е убил съдружника му. Луди пари и супергангстери владеят Сан Рафаел – но дори тук не могат да убиват безнаказано частните ченгета. Въпросът е кой и защо? А отговорът лежи в зоната на риска. Но за Лю Брендън рискът е само професия. Подсладена тук-там с глътка уиски, малко безкористна нежност нощем и неизбежната порция як пердах – все неща, без които пътят към истината е скучен като молитва в празна катедрала.

Моите впечатления: Макар и двете книги да ми харесаха много, тази определено ме грабна малко повече от първата, защото е по-динамична, а самият сюжет е толкова заплетен, до степен че 20-тина страници преди края дори не подозирах кой е убиецът (а съм прочела всички книги на Агата Кристи и си мислех, че криминалетата не могат да ме изненадат вече, хаха). Авторът пише много увлекателно (изтеглих си всичките му издавани криминалета и ме чака голяяямо четене) и препоръчвам за прочит.

Биография:

1.”Не без дъщеря ми”, автор Бети Махмуди, издателство „Златорогь”

Резюме: Годината е 1984. Отношенията на нетърпимост между САЩ и Иран са стигнали своята връхна точка. В този момент една американка заминава за Техеран със своя съпруг иранец и 5-годишната им дъщеря. Още от летището я лъхва фанатичната враждебност на роднини и непознати и тя много скоро става жертва на сблъсъка между тези два свята. Невероятната, изпълнена с непосилни изпитания съдба на тази американка, станала заложница на собствения си съпруг направиха книгата й бестселър в цяла Европа и САЩ – най-четената книга след „Скарлет”.

Моите впечатления: „Не без дъщеря ми” е от книгите, които се четат на един дъх. Буквално! Супер завладяващ сюжет, който привлече интереса ми и разбуди любопитството ми още в първите няколко абзаца. Книгата е написана от самата Бети Махмуди и описва защо заминава в Иран предвид военната обстановка, как мъжът й променя коренно държанието си и от благ и интегриран лекар от ирански произход, в момента в който се връща в родната си страна се превръща в тиранин-мюсюлманин, мизерията, която обхваща Техеран, ужасното отношение на роднините на мъжа й към нея, отнемането на свободата й и пълното покорство, което се очаква от нея и невъзможността й да се върне отново в Щатите с дъщеря си, както и опитите, които предприема за да избяга от целия този ужас. Препоръчвам за прочит, определено ми хареса. 

2.”От любов към дъщеря ми”, автор Бети Махмуди, издателство „Златорогь”

Резюме: През 1987г. Бети Махмуди потресе целия свят с вълнуващата история на своето пленничество и бягство през заснежените планини на Иран с 5-годишната си дъщеря Махтоб. Почти 5 години след „Не без дъщеря ми”, Бети зарадва почитателите си с нова книга „От любов към дъщеря ми”, където описва драматичните съдби на хиляди други родители по целия свят, сплотени от нейната участ и дори преживели далеч по-ужасни страдания.

Моите впечатления:

На фона на „Не без дъщеря ми”, „От любов към дъщеря ми” е абсолютно посредствено четиво. Предвид факта, че и двете книги са биографични, бях наясно, че Бети не се е върнала обратно в Иран, съответно книгата не е продължение, но все пак имах някакви очаквания втората книга да бъде поне наполовина интересна колкото първата. „От любов към дъщеря ми” съдържа описание на живота на авторката и дъщеря й след връщането им в САЩ, който се оказва досадно скучен за четене. Единственото, което намирам интересно от цялата книга, са разказите на други родители със сходна на нейната съдба, макар и в различни части на света, които са много увлекателно представени, но сумарно са 20-тина странички от цялата книга. Не препоръчвам, книгата изобщо не ми допадна.

Исторически роман:

1.„Мемоарите на една гейша”, автор Артър Голдън, издателство „Обсидиан”

Резюме: Мнозина на запад от Япония мислят, че гейша означава елитна куртизанка, но нашумелият роман на американеца Артър Голдън показва истинската й същност. Тя е артистка, владееща до съвършенство изкуството на развлечението. Книгата се радва на изключителен интерес в цял свят, защото авторът успява да „свали“ кимоното на една прочута гейша и да разкрие нейната драматична история невероятно увлекателно и елегантно. Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.

                 

Моите впечатления: Книгата ми допадна, винаги е интересно да се прочете повече за толкова непозната (поне за мен) култура и съпътстващите я обичаи. Все пак не мога да кажа, че ме грабна – да, беше интересна и увлекателно написана, но не се нарежда сред любимите ми книги и не бих я препрочела. Препоръчвам, ако не сте я прочели и нямате нещо конкретно набелязано за прочит, безспорно има какво да се научи от нея, но мен просто не впечатли достатъчно.

Съвременни романи и повести:

1.”Ловецът на хвърчила”, автор Халед Хосейни, издателство „Обсидиан”

Резюме: Разтърсващият роман на родения в Кабул имигрант Халед Хосейни пожъна небивал успех и възхищение в САЩ и по света. Преплел американската мечта и афганистанските кошмари, той е притча за достойнството и приятелството, за страха и вината, чиито герои са белязани от бащините си грехове, собствените си предателства и трагичната участ на своя народ.              

Кабул през 70-те години на XX в.                                      Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, жадува за одобрението на своя суров баща и се надява да го получи, като спечели прочутия градски турнир — бой с хвърчила. За да е пълен триумфът му, Амир трябва да занесе у дома последното прекършено от него хвърчило. Приятелят му Хасан, син на слугата в техния дом, е най-добрият ловец на хвърчила. Амир побеждава, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата, единият — жертва на жестоко насилие, другият — безмълвен наблюдател, чието малодушие ще го измъчва и ожесточава.                                                              

Калифорния през 2001 г.                                                                        

Амир е известен писател, женен е, и макар да описва родината си в своите романи, не я е виждал вече четвърт век. Но един телефонен разговор става причина да се върне там и да потърси онова, което не може да му даде Новият свят — изкуплението.

Моите впечатления: „Ловецът на хвърчила” е първият ми досег с творчеството на Халед Хосейни и трябва да призная, че съм доста впечатлена. Авторът има толкова увлекателен стил на писане, че с нетърпение четях глава след глава. Самият Халед Хосейни е избягал от Афганистан по време на войната и интересно описва живота в Кабул през мирно време. Сюжетът е доста нетипичен – две момченца, отгледани като братя, макар да са слуга и господар, най-добри приятели, чийто живот се обръща на 180 градуса при традиционния бой с хвърчила. Амир допуска ужасна грешка като предава приятелят си и която ще му тежи през целия съзнателен живот, за да може да се върне от Щатите в Афганистан години по-късно и да се опита да изкупи вината си. Историята действително е разтърсваща и много тъжна, авторът преплита ужаса на войната, бягството от родината, съдбата на неуспелите да избягат, на децата на войната, които често стават жертва на ужасяващия обичай „Бача бази” и се превръщат в невръстни секс-роби. Препоръчвам за прочит, книгата наистина е силна и оставя отпечатък, но предупреждавам, че е много тъжна, през цялото време докато я четях имах ужасно тягостно усещане.

Чиклит:

1.”Аз обичам Париж”, автор Линдзи Келк, издателство „Кръгозор”

Резюме: Анджела Кларк е в Париж, Града на любовта. Но нейният любовен живот може би е объркал посоките…                    

Анджела заменя родния си Лондон с прекрасния Ню Йорк, където вече има всичко и живее мечтите си. Но когато приятелят й — Алекс, й предлага пътуване до Париж, и същевременно магнатът и собственик на модното списание „Belle“ я кани да напише статия за тях, тя не закъснява да се възползва от този невероятен шанс. Анджела се озовава сред очарователните парижки улици, пълни с дизайнерски бутици. Опиянява се от вкуса на горещия шоколад и ароматните френски кроасани и се влюбва все повече в безгрижния и весел живот на Града на любовта. Но някой крои планове да я провали и да отнеме работата й. А когато зърва Алек да води разговор на четири очи с бившето си гадже в местен бар, мечтите на Анджела за парижка страст започват една по една да се топят. Лондон и старият й живот са само на час път с влак и за пръв път от много време Анджела изпитва носталгия. Тя трябва да реши дали да остане и да се пребори с предизвикателствата, или да побегне към дома… А къде всъщност е нейният дом?

Моите впечатления: Обичам чиклит и винаги съм отворена към нови предложения в този жанр – леки, разтоварващи книжки, в които задължително има предимно женски вълнения, някой готин мъж и много гримове. Линдзи Келк, заедно със Софи Кинсела са най-добрите в чиклит жанра и съм прочела всяка тяхна книга, която е публикувана и досега никоя не ме е разочаровала. „Аз обичам Париж” е третата книга от поредицата на Линди Келк „Аз обичам” – първата е с Ню Йорк, а втората е с Лос Анджелис. Макар да е 3-та поред, не мисля че е наложително да сте прочели първите две –  да, има леки препратки към предишните книги, но спокойно можете да започнете и от тази.                                        Героинята Анжела вече е в Париж, където се сблъсква с умопомрачителната бивша приятелка на гаджето си, която се опитва да си го върне, трябва да напише статия за модното списание, в което работи, но се оказва, че френската й асистентка всячески се опитва да й попречи, вместо да й помогне, багажът й е изчезнал и се озовава в модната столица без никакви прилични дрехи и за капак – не знае и думичка френски. Много приятна за четене книжка, типичното дамско четиво за разтоварване. Препоръчвам силно с две ръце, не само „Аз обичам Париж”, но и предишните 2 книги, както и цялостното творчество на Линдзи Келк и Софи Кинсела. 

2.”Бар „Последен шанс”, автор Мариан Кийс, издателство „Бард”

Резюме:  Те са приятели от времето, когато на мода бяха клиновете, розовите ластични джинси и „Дюран Дюран“. Сега, вече прехвърлили трийсетте, живеят в Лондон, все така близки са, но само Финтан, единственият мъж в групата е намерил истинската любов. Тара е на диета, почти откакто се помни, и е заклещена в противна връзка с противния Томас. Тя все още вярва, че когато си на тридесет и една и вече си в бар „Последен шанс“, е по-добре да имаш мъж, който си държи дребните в старо дамско портмоне, отколкото да си сама. А Кетрин не е съгласна. В живота й цари спокойствие и единствената й връзка, която иска, е тази с дистанционното на телевизора. Но когато не искаш промяна, животът променя нещата вместо теб…

Моите впечатления: От перспективата на 22-те ми години книгата направо си е депресираща. Чета чиклит за разтоварване и хубавата чиклит книга трябва да ми носи положителни емоции, а не да ме навежда на размисли колко трябва да си недоволен от живота. 3-ма приятели, единият е гей и тежко болен, другият е жена, която цял живот се бори неуспешно с килограмите и се опитва да се заблуди че е щастлива с мъж, който не иска да се ожени за нея, а третата е самотна счетоводителка, белязана от нещастната любов, от която не може да се отърси вече над 10 години. С две думи – не ми хареса и не препоръчвам. Преди време съм чела още 1 книга на авторката и пак не бях с добри впечатления, та с „Бар последен шанс” опитите ми да я харесам приключиха.

Еротичен/любовен роман:

1.”50 нюанса сиво”, автор Е. Л. Джеймс, издателство „Бард”

Резюме: Книгата, която прелъсти целия свят!
Защо жените харесват толкова „50 нюанса сиво”?
Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват,
а жените искат да чуват.
Когато студентката по литература Анастeйжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далеч от него я кара да го желае още по-силно. Когато обаче разбира за ексцентричните му еротични предпочитания, тя се колебае – независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от собствени демони и всепоглъщаща нужда от контрол. Безсилни да устоят на привличането, двамата се впускат в страстна и дръзка афера. Ана ще навлезе в неизследваната територия на собствените си желания, но ще може ли да се подчини на фантазиите на Грей? И ако го направи, ще продължи ли да обича онова, което ще открие?

Моите впечатления: Безспорно най-скандалната и най-обсъжданата книга в последните години. Дълго време отлагах да я прочета, защото съзнателно избягвам този тип модерна литература, чийто автори са кумири на плеймейтките и не съм чела нито Паоло Коельо, нито Елиф Шафак и прочие. Отделно направих грешката да изгледам първо филма „50 нюанса сиво”, който е невероятно слаб и потресаващо скучен, та съвсем бях отписала възможността да прегледам трилогията. Когато обаче прочетох, че трилогията за 50 нюанса е счупила рекорда за най-продавано издание с меки корици, реших че трябва да й дам шанс – за да бъде такъв хит все нещо трябва да си заслужава в книгата. И може би защото очакванията ми бяха много занижени, книгата взе, че ми допадна и я прочетох с интерес. Сюжетът е модернизирана и много хард кор версия на Пепеляшка, нищо ново и уникално, но пък ми допадна. Секс изпълненията, заради които книгата доби такава популярност лични за мен не струват и не успяха да ме впечатлят. Чела съм Буковски, чието творчество за мен е далеч по-скандално и Е. Л. Джеймс определено не ме заинтригува в това отношение. Все пак има нещо сладко и интригуващо в цялата сюжетна линия, защото с нетърпение захванах да чета и продължението

2. ”50 нюанса по-тъмно”,автор Е. Л. Джеймс, издателство „Бард”

Моите впечатления: Първата книга ме заинтригува, но втората определено е по-добрата от двете. Не знам дали е заради факта, че вече бях гледала филма и знаех какво предстои в общи линии, но „50 нюанса по-тъмно” е по-интересна и завръзката си я бива. Препоръчвам, ако ви се чете захаросаната съвременна версия на Пепеляшка, с доста описателни хард кор креватни изпълнения, но пък с добавен интересен елемент на непоправимата травма от детството на Крисчън Грей, която обяснява наклонностите му към насилие и шантавите му фетиши. В общи линии авторката не блести с особен речников запас, има голяма повтаряемост на цели пасажи, но и двата романа имат  свеж полъх на модерна, съвременна литература и точната доза романтика, което очевидно се оказва печеливша комбинация, щом дори аз се предадох и прочетох „нюансите”. В следващия пост на тази тема ще споделя мнението си и за „50 нюанса освободени”, както и за „Грей”.

Вие какво прочетохте последно и какво сте набелязали за прочит? Оставете ми коментар :))

*Всички снимки, с изключение на първата са взети от Интернет.

Харесайте facebook страничката ми: https://www.facebook.com/preslavasbeautydiary  или ме последвайте в Instagram за още повече снимки: https://instagram.com/preslavasbeautydiary

Приятна вечер ви желая ♥